ПЪРВО място за “Автентична народна носия” на VIII Фолклорен фестивал – надиграване и надпяване “ВЕСЕЛИЕ В ЕЛЕНА”

Женска, празнична, балканджийска носия от с. Побит камък, област Разград.

Носията е автентична на жена, родена през 1905 година, чийто род е от с. Кози рог – Габровско.
Носията се състои от риза, кърлянка, престилка, елече и кожухче, изработена е преди 1925 година.
Ризата е кенарена, ръчно тъкана, шевиците са семпли, бродирани на пазвата, на ръкавите и на полите, освен
шевици е зашит гърчел , т.е /дантела/, изплетена на една кука от памучна прежда.
Кърлянката е изтъкана от тънко, изпредена вълнена прежда. В кръста е събрана и е прикрепена към, дебело
усукан „ учкур“ т.е. шнур от вълнени прежди с различни цветове.
В долния край на кърлянката са зашити разноцветни парчета плат, украсени с литурки.
Престилката е памучна в три цвята червено, черно и бяло.
Цветните ленти са разположени вертикално.
На кръста се слага, вълнен колан, изтъкан от различни цветове с чапрази т.е. /пафти/.
Елечето е с лицева част от тъмно син плат кадифе. На шевна машина са направени красиви фигури с различни цветни конци.

Закопчаването е двуредово, копчетата са бели с рисувани фигурки и интересна конусовидна форма.
Кожухчето е с лицева част от тъмно синьо кадифе, подплатено с агнешка кожа, изцяло е обточено с видима
лента от агнешка кожа.
Забрадката се нарича бариш от финна, кафява материя.
Завързва се на чушка. Момите са връзвали чушката от дясно, а омъжените в ляво .
Плитките са истински от косата на жената, чиято е и носията. През зимата са ходели с дълги вълнени чорапи –
калцуни, а върху тях къси, вълнени чорапи – гети.
Обувките са били затворени с каишка от горе, без ток, наричали са ги кундури. Закичвали са се с пендари, обеци
и гривни.