Тодоров ден

Народен празник, дошъл от далечното минало и запазил традицията си и до
наши дни. Празнува се в първата събота след Заговезни пости. Преданията
разказват,че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при бога да
помоли за Лято.
Освен празник на именниците -Тодоровден се празнува за здраве на конете,
за това се нарича конски Великден.
Стопаните изкарват конете на кушии за разтъпкване след зимната почивка, като
подготовка за предстоящата кърска работа.
Но в балканджийското село Побит камък този празник е на особена почит,
празнува се като ден на младата булка /младите булки ще ядът кравай/. Много
точен и запазен в цялата си автентичност обичай.
Целта на тази традиция е да подпомогне младите семейства да захванат
самостоятелно домакинство при изграждането на своя дом. Пожеланията са били
за здраве, берекет и успехи.
Този ритуал се изпълнява само от жени, докато мъжете са на конните
надбягвания. Извършва се в къщата на младоженеца в която през годината е
влязла млада булка. В домовете на младите булки се готвят 9 постни гостби /
боб, жито, леща, постни сърми, ориз с маслини, стъргана ряпа, ошаф, варена
царевица /бял папур по балканджийски/, картофи, наредени на трапезата още от
зори.
На тоя ден, всички, които са присъствали на сватбата, са морално задължени да
занесат на булката кравай и кърпа резница.

На сундурмата е окачена връв на която се мятат даровете за булката.
Много важен елемент от ритуала е следният:
Първата жена ,която ще“ захрани“ със своя кравай младата булка трябва да бъде
изрядна във всяко отношение,защото се считало ,че тя ще носи късмета.
Тъй като всички жени от селото обхождат всички булки /за да няма
издънка/свекървата предварително прави уговорка с някоя близка жена, която е
харесала и има здраво семейство – живи родители, свекър, свекърва, добър и
работен съпруг, читави деца и тя самата известна като добра къщовница, работна,
весела, засмяна.Т я първа е трябвало да посети младата булка, като се е считало,
че наред с даровете и благопожеланията, с добрия си пример“ще повлече крак“ и
донесе късмет на младото семейство и те като нея ще са успешни във всичко.

Изреждат се всички жени от селото.
Младата булка ги посреща на вратата със запасана червена Балканджийска
престилка.
Гостенките мятат кърпите на рамото на булката, а краваят поставят в престилката,
като леко го притискат към корема – с пожелание „Таз година булчица, догодина
люлчица!“ – с това поощряват раждаемостта.
-„Както тежи тоз кравай, тъй да тежат снопите по жътвата!“
Даряват задължително –миндил /домашно тъкана кърпа/, басма, които премятат
през рамото на булката, а след това булката ги премята на връвта, окачена за тази
цел. Даряват и посуда за младото семейство – менче, тиган, тепсия, сахан и др. с
благословията „От мене малко от Бога по-много!“
Булката благодари и целува ръка.
Домакините благодарят за уважението и ги канят на трапезата. Гостите сядат на
трапезата-опитват от всички гостби и пак благославят и хвалят майсторлъка на
домакините. Завръзват дълги разговори. През целия ден едни си тръгват, други
идват. Кръстосват цялото село, но тогава са ставали по 30-40 ватби на зима, а
селото е разположено на 5 хълма, като в Балкана, ако не успеят да посетят всички
булки продължават и на следващия ден.
Е, това е специалният голям празник в с.Побит камък от стари времена, та
до днес, както казват “На Тодоров ден младите булки ще ядът кравай.“